Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

На кого сте казали, че не сте хетеросексуални?


A+ A-

Всъщност, въпросите ми към вас са три:

- На кого сте казали, че не сте хетеросексуални?
- На кого планирате да кажете?
- Мислите ли в даден момент в бъдещето да го направите публично? (не да направите билбордове тип 'Аз съм гей!', а просто да не се притеснявате да го кажете на когото и да било и хората да знаят за това. Не знам на български за подходяща дума но на английски аналогът е openly LGBT)

Само един човек знае за мен. Най-добрата ми приятелка и ме подкрепя напълно, за което съм и безкрайно благодарен. Нямам си и на идея на кого другиго да кажа и на кого не. Например имам приятели, но които бих казал, но са се изказвали многократно срещу ЛГБТ обществеото. Затова и задавам този въпрос. Въпреки това смятам, че в даден момент бих искал да съм именно openly гей, понеже смятам, че не трябва да държим сексуалната си ориентация в тайна. Като гледам клипчета в YouTube на хора, които напълно свободно споделят тази информация, се убеждавам, че това е правилната стъпка. Ако повече хора бяха открити ЛГБТ, то стигмата, предразсъдъците, неинформираността, насилието и торзмоза биха били по-малко. От друга страна, да обявиш публично сексуалната си ориентация днес в България не е лесно именно поради същите проблеми. Но пък ако не го направим, няма да се създаде благоприятната среда. Та, интересно ми е да чуя вашето мнение по въпроса.



Отмени
  • 35-50_f_b_h1_f1

    Отмени

    Jackal
    Коментар

    Аз съм "обратна", ха-ха - първо го казах публично, в социалните мрежи. Е, на родителите си не съм казвала, тях ги няма във фейсбук, но сестра ми е видяла и е наприказвала разни неща на баща ми - покрай истината и сума ти небивалици, та той май не е повярвал особено. Но е над 70 години и традиционен хомофоб, щадя повече него, отколкото себе си.

    Отговори на Jackal
    Това беше полезно! Маркирай
  • L-is
    Коментар

    Хах ,ами при мен почти всички знаят -имам предвит,че стигнах до момент да не го крия-в даскало повечето знаят,най-добрите ми приятели знаят (и ме подкрепят много).Естествено,не съм тръгнала да им го забивам в очите,но такива неща бързо се разпространяват,знаете...За мен чуждото мнение не е от голямо значение по какъвто и да е било въпрос,освен мнението на родителите ми,които не го приемат..Но има време-надеждата умира последна! :)

    Отговори на L-is
    Това беше полезно! Маркирай
  • Първия човек на който казах,беше най-добрата ми приятелка.Трябваха и две години за да го приеме.Когато започнах да се приемам сама вече не го криех от никой,и сега когато някой дойде и ме пита аз не отричам,не ме е срам да показвам любовта си на публични места.Може би малко ме е страх но малко :) От по братовчед ми знае братовчед ми,не реагира кой знае как но не е щастлив от този факт.Родителите ми колкото и да искам да знаят не мисля да им го казвам,те и те са хомофоби макар че според мен майка ми има съмнения,но нищо не ми е намеквала засега.;) :) Поздрави :)

    Отговори на gekon
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_b_h1_f1

    Отмени

    Jackal
    Опит

    Да се включа пак в този умиращ форум с малко новини по темата. Снощи баща ми цъфна у нас, беше си осигурил и свидетел - свекървата ми, която, за късмет, беше на моя страна. И ме подложи на "публичен" линч - как съм разправяла из фейсбук, че съм бисексуална, как съм участвала в различни ЛГБТ инициативи. Казали му "услужливи" роднини, между които и двете ми сестри.

    Баща ми едновременно крещеше две неща, без да схваща противоречието - "ти си лесбийка и се лижеш с жени" и "ти не си такава, теб те използват хора, които също не са такива, но печелят от това - като Азис и Мадона, а ти си глупава и ги защитаваш". Не му се живеело вече, искал да умре (той е на 75). В неговия род всички били нормални, но неговите деца и трите били ненормални - сестрите ми били курви, а аз - лесбийка. Затова щял да напише декларация да се откаже от нас. Казах му - добре, бисексуална съм, спала съм с жени, откажи се от мен, щом искаш.

    Той се е заотказвал от нас, откогато бяхме деца - в ония години можеше с Държавен вестник родител да се откаже от детето си, но вече българското законодателство не позволява това. На него обаче още му се отказва.

    Смешното е, че човекът, който ме подкрепя най-много в тази ситуация, освен двама-трима приятели, е... мъжът ми, който знае всичко за мен и ме подкрепя. Макар да не му е лесно, защото сме били заедно 20 години и много ме обича. И свекървата :-).

    Аз съм на 40 години и при мен промяната на сексуалната ориентация се случи доста късно. При някои жени се случва на средна възраст. Тоест и преди се е случвало да ме привличат жени, но не ми е минавало и през ума, че може да имам нещо с тях. От края на 2012 съм с жена, която полуосъзнато обичах като дете и никога не ми мина :-). И не искам да се крия и да лъжа.

    Какво да ви кажа, понякога животът е сложен. Блазе ви, че сте се осъзнали като млади :-)

    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_m_w_h3_f1

    Отмени

    the_same_
    Коментар

    Здравейте и от мен и аз реших да се впиша в темата =)
    За мен знаят само приятели, които са далеч от мен (т.е. хора от скайп/фейсбук с които съм се запознавал чрез интернет и в последствие сме станали приятели (момичета и момчета)
    Те знаят за мен, приемат го добре, тъй като над 95% от тях са гейове :D, имам и хетеросексуални приятели, но те пак са от интернет :(
    Има и още, за мен знаят и други хора, които разбира се пак са с алтернативната сексуална ориентация :D и съм се виждал с тях и така :)
    Но не съм казвал на никого от приятелите ми, просто не виждам смисъл да им казвам, знам че като го направя само ще ме бъзикат :D, не вярвам да ме издадат, но все пак не мисля да им казвам :)
    В семейството пък изобщо не искам и да казвам, знам баща ми какво мисли по въпроса чувал съм изказванията му, когато се е случвало по TV-то да дават нещо от тази LGBT област...
    И като цяло не мисля да се разкривам пред никого... (вижте в youtube: my coming out)
    И така :)

    Отговори на the_same_
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_m_w_h3_f1

    Отмени

    the_same_
    Коментар

    Здравейте и от мен и аз реших да се впиша в темата =)
    За мен знаят само приятели, които са далеч от мен (т.е. хора от скайп/фейсбук с които съм се запознавал чрез интернет и в последствие сме станали приятели (момичета и момчета)
    Те знаят за мен, приемат го добре, тъй като над 95% от тях са гейове :D, имам и хетеросексуални приятели, но те пак са от интернет :(
    Има и още, за мен знаят и други хора, които разбира се пак са с алтернативната сексуална ориентация :D и съм се виждал с тях и така :)
    Но не съм казвал на никого от приятелите ми, просто не виждам смисъл да им казвам, знам че като го направя само ще ме бъзикат :D, не вярвам да ме издадат, но все пак не мисля да им казвам :)
    В семейството пък изобщо не искам и да казвам, знам баща ми какво мисли по въпроса чувал съм изказванията му, когато се е случвало по TV-то да дават нещо от тази LGBT област...
    И като цяло не мисля да се разкривам пред никого... (вижте в youtube: my coming out)
    И така :)

    Отговори на the_same_
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_m_b_h4_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    fanofcats
    Коментар

    Аз казах на нашите на 17 годишна възраст и леля ми първо го научи и ме прие,първо й казах,че съм бисексуален,но се лъгах и след месеци вече казах,че съм гей.Баба не го прие половин година,мама не ме разбра,а дядо отначало обърна внимание по въпроса,но после пак започна да ми разказва как щял да съм имал жена и деца.Отидох на психолог и разказах за това,после след година и половина пак ходих но на друг психолог и най-интересния коментар който чух е че съм харесвал мъже само защото съм искал да приличам на тях и съм очаквал някаква защита от тях.Запознах се със стотици хомосексуалисти и никой от тях не ми е предлагал да бъдем гаджета.Не мисля да казвам на някой затова засега,но ако се преместя в друга по-толерантна държава като Англия ще разкажа на много хора.

    • Default-avatar

      Отмени

      Скорошно участие по следните теми:

      Bear
      Опит

      Да, определено нещата са различни на запад. От 5 години живея в САЩ Тук съм открито гей. Голяма част от приятелите ми знаят, че съм гей. Сексуалната ми орентация никога не е била пречка в социалното ми общуване. В градове като Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго или Сан Франциско винаги ще се чувстваш добре. Имам приятели, който живеят в Англия и са много щастливи. Не забравай, че ти си човекът, който определя как хората да се отнасят с теб.

      Това беше полезно! Маркирай
    Това беше полезно! Маркирай
  • Казал съм на баба си и на едната си леля. Баба ми специално, го приема на майтап и все ме майтапи, но не се засягам от това, защото и на мене са ми смешни шегите ѝ. Леля ми, пък, се разрева като да съм умрял, напи се, а после ми каза, че хич не ѝ дреме какъв съм, когато изтрезня на сутринта, за нея съм бил просто любимият ѝ племенник. Май и сестра ми се досеща, ама слабо ѝ пука, защото моя партньор се майтапи за нея, че е хем транс, хем е хомосексуална, задето прилича на момче, а има за гаджета пак момчета. :D

    Отговори на raver22
    Това беше полезно! Маркирай
  • Anita
    Коментар

    Да кажа и аз: Майка ми знае и тя каза на нейната страна от семейството - леля ми, братовчедите ми. Страната на баща ми, обаче, не знае. Брат ми също не знае и не мисля скоро да му казвам, но и не мисля да го крия от фейса. Той има проблеми с гнева, огромен хейтър е и ако ще му казвам, предпочитам да съм надалеч, или ще се сбием. Баща ми също е хейтър, но вече е на възраст, мисля, че ме обича повече от мненията му за другите и ще ме приеме - рано или късно, ще не ще.... Трите ми най-добри приятелки в бг знаят и нямат мнение... приемат ме... В унито и в манчестър съм аут анд прауд... Колеги, съученици, учители, лекари... не крия...
    Единтвеното, което ме притеснява е брат ми.... и баща ми до някъде, Брат ми мисля, че досеща, но не иска да му кажа, защото ще стане официално... Негова работа, няма да се свивам в ъгъла и да премислям хиляди пъти всяка дума и действие, за да не го ядосам...

    Отговори на Anita
    Това беше полезно! Маркирай
  • alexandretta
    Коментар

    При мен знаят родителите ми, които не го приемат особено, макар че поне се стараят. Все искат да ме събират с мъже, смятат, че всеки мой проблем се дължал на това, че не съм с мъж и ако си намеря мъж всичките ми проблеми ще изчезнат :D приятелите ми знаят, както и някои познати. Като цяло нямам проблем да споделям това пред хората, но не го правя целенасочено, и все пак ако темата натам тръгне не тръгвам да лъжа и да мажа, че харесвам мъже, когато не ги харесвам.

    Отговори на alexandretta
    Това беше полезно! Маркирай
  • 12-16_m_b_h4_f1

    Отмени

    Agentj5
    Коментар

    За мен знаят почти всички, от приятели и неприятели до роднини и учители. Не мисля, че това е нещо от което трябва да се срамуваме и да крием, така че колкото по-рано кажете на близките си, толкова по-добре за самите вас

    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Yohio_Lover
    Коментар

    Дано този път да съм успял да нацеля бутона за отговор. Досега не съм работил с такава платформа и се чувствам като индианец пред лаптоп - нищо не е там, където съм свикнал да бъде.

    Че съм би казах на повечето ми приятели и на сестра ми. Сестра ми е много open-minded, така че като ѝ казах, тя просто сви рамене. В началото приятелите приеха новината малко странно, но не агресивно, така че проблеми нямаше. Може би да не бяха очаквали такова нещо от мен. После обаче свикнаха и сега дори се опитват да ме сватосват с момчета. :)
    Единствените двама, които не знаят и на които не смятам да казвам. Единият е майка ми, а вторият - най-добрият ми приятел, който се оказа такъв хомофоб, че като съм с него не смея дори бегъл поглед да хвърля на друго мъжко, защото той преди време ми каза, че ако разберял, че съм гей или би, щял да ме пребие до смърт. За съжаление начинът, по който го изтърси, ми подсказа, че говори сериозно. Оттогава насам все повече се замислям дали изобщо заслужава титлата "приятел" и дали изобщо да се виждаме на по бира. Тази титла я получи постепенно с времето откакто се познаваме (над 20 години), помагал ми е винаги и за всичко и нали знаете... обикновено точно такива хора окичваме с тази титла.
    Но вече се замислям сериозно по въпроса. Защото не мога да изляза някъде с такъв човек и да се крия, за да не ме убие или пък да направи някоя хофобска сцена на публично място. 15 години вървях срещу природата и криех вкуса си към женствените момчета и беше гадно. Да стои пред теб някой сладък, дето се вика на една ръка разстояние от теб и да не можеш поне една целувка да му залепиш като хората от страх да не бъдеш набит от някой хомофоб с разхлопана дъска. А нямате представа колко ми олекна, когато споделих с компанията, че съм би и те ме приеха. И наскоро се оказа, че именно човекът, който се надявах да приеме фактите без проблеми, именно той ще ми създаде такива.

    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar
    Анонимен
    Коментар

    Първо казах на най-добрия си приятел,след това казах и на останалите ми приятели.Всички го приеха повече от добре :)

    Отговори на Анонимно
    Маркирай
  • Default-avatar
    Анонимен
    Коментар

    При мен въпроса е не на кой съм казала, а на кой не съм. Бившите ми знаят, приятели, хора който познавам от 1 - 2 дни, хора който се запознавам. Както и много, мноого други. Имам едно огромно приемане, не знам защо. Дали не е зареди това което съм или зареди това, че съм направила нещо в живота си. просто всички ме приемат и ме харесват. Преди си мислех, че няма да ме харесат, но явно съм била в грешка. За което супер много се радвам.

    Отговори на Анонимно
    Маркирай
  • Засега знаят моето момче, с което точно на Великден се намерихме.
    Освен него, от моя клас всички, на които явно не им преча повече от нормално с това (оная песен Troublemaker сякаш за мене е написана).

    Майка ми и баба ми и те знаят.
    Майка ми винаги е била непредсказуема като характер, но когато научи, онемях от изненада.
    Бяхме с моя приятел при бабата и те двете с майка ми пиеха кафе.
    Изведнъж баба ми ни поглежда изкъсо и казва: "Аба чи я са гънчейти като ора ба! Сички ва знаят, че се нажимяте по кьошетата и сайвантите!"
    (преведено на БГ: "Абе я се гушнете като хората! Всички знаят, че се натискате по кьошетата и таваните!")
    Майка ми се опулва невярваща и ме пита: "Вярно ли е това!?" с един мелодраматичен тон, който е получила от многогодишно гледане на сапунки по телевизията. Аз й казвам: "Да, маме!". В следващия момент майка ми ми шибна един зад врата и ми рече:
    "Все същия прост келеш си,начи! Ей така ще си умра с отворени очи, ама едно читаво нещо няма да направиш в живота си! Явно с това ще се прочуеш!".
    Не ми е правила проблеми, ама няколко дена беше леко неадекватна от изненадата, която й беше поднесена.
    Даже преди десетина дни ме попита дали не искам някакви пари да купя подарък на моя човек за 1 юни. :3 :3

    Отговори на simtodd
    Това беше полезно! Маркирай
  • 25-34_f_w_h3_f3

    Отмени

    T_A_T_Y_FENKA
    Коментар

    Привет и от мен :)

    Абсолютно всички хора покрай мен знаят, че съм лесбийка и като цяло никой няма проблем с това освен майка ми. За 15 години така и не пожела да приеме избора ми, но поне в последно време не повдига темата и не се кара с мен ( но да не дърпам дявола за опашката :D ) Никога не ми се е налагало да се крия или да отричам същността си и съм си губила и работата по тази причина, но не мисля, че е редно да излъжа, да скрия или да се отрека от избора си! Като цяло публичността ми доста близка и позната покрай житието ми, но чак да се бия в гърдите - не! Винаги, когато съм имала възможност съм се изказвала положително и в защита на нашето общество и ще продължавам да го правя!

    Поздрави от Ямбол не забравяйте да се усмихвате и да бъдете себе си!

    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата