Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

Default-avatar

Страх ме е да бъда това което съм


A+ A-

Здравейте,
като за начало аз съм на 15 и се определям като гей,разкрих се само пред майка си,но за мое очудване тя го прие много добре,нямаше от онези сълзи и ругатни,за които съм чувал :),но просто ме е страх да живея пълноценно като такъв и вечно си задавам въпроси като"Дали ще имам нормалан работа като другите?","Как ще се отнасят с мен","Ще мога ли и аз да си имам приятел,може би семейство?","А какво е въобще да си обратен/,да живееш като такъв и да имаш живот като останалите?".
Просто ме е страх да бъда оня чичко на улицата,който родителите го сочат с пръст и казват на децата си"Тези хора за лоши,не бива да си като тях",а самата природа на "тези хора" е такава...
.



Отмени
  • Default-avatar
    Анонимен
    Съвет

    Не мисля,че това трябва да те притеснява.Преди всичко си човек като всички останали и това,че харесваш хора от същия пол не те прави по-малко човек от другите.Не оставай с тази мисъл,защото може да те съсипе! Не се страхувай,не си затормозявай живота точно за такива неща,защото рано или късно ще останеш с убеждението,че е нямало за какво да се притесняваш.Доколкото до хората,в страни като България сме наясно с мнението на повечето хора за хората с различна сексуална ориентация,защото ако не веднъж,то много пъти сме се ставали свидетели на тяхното пряко отношение.Винаги ще има такива,които няма да се научат да толерират "различните" за това,че са родени така.Съветвам те и тях да не ги мислиш - изобщо не си заслужават.Бъди себе си.И само да вметна,попаднах на този сайт съвсем наскоро и голямата ирония е,че изобщо не съм минавал през това,което ти обясних,но имам мнение по темата и съм с година по-малък от теб :D

    Отговори на Анонимно
    Маркирай
  • 25-34_f_w_h2_f4

    Отмени

    maria_tgen83
    Опит

    Напълно, нормално е да те е страх!
    За Бога /казвам "за Бога" по принцип, иначе съм агностичка/ растем с идеята, че това или онова е проява на девиантно поведение и когато изведнъж осзнаеш, че ти самият си "девиант", изпитваш ужас. Аз лично се страхувах и не ми беше приятно да ме наричат "гей"! Знаех, че не съм, че не харесвам мъже по начина по който един мъж гей ги харесва. Не харесвах социалната си роля /с много малки изключения/, не харесвах изискванията към мен. Те не са за мен и няма да бъдат.
    Живей така, както искаш и както сметнеш за добре. Приеми себе си, ако ти е възможно и не мисли особено за "лайфстайла" на този или онзи. Изгради си свой собствен. Това е препоръка от човек, който се е сблъскал с отвратителното отношение на хора от собствената си среда, които са едва ли не фанатици /колкото и да е странно/.
    Ако искаш се вписвай в нормите и поведението на твоята общност. Ще ти е по-леко, но фактически ще си заменил един стериотипен модел с друг.
    А що се отнася до това с "тези хора", всеки си има неговите виждания добри или лоши. Чичкото който ни сочи е продукт на времето си, на неграмотността и простотията си. Той не може да ти оказва влияние. Хората които не ни познават, трябва да седят настрана и да не ги допускаме - тях и тяхното мнение да ни определят и диктуват начина ни на живот.

    Отговори на maria_tgen83
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_w_h2_f3

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Erzesbet
    Коментар

    Roditelite mi sa me planirali kato muzh,a nakraia poluchiha dushteria i sin po ravno, kato biologichni belezi.I povedenieto vinagi e bilo kato na zhena.

    Отговори на Erzesbet
    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата