Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

Default-avatar

Отмени

Скорошно участие по следните теми:

  • Няма скорошна активност

забий-зарежи-поколението


A+ A-

Защо връзките са толкова трудни днес? Защо всеки път се проваляме в любовта, въпреки че толкова силно я искаме и толкова упорито я търсим? Защо хората са станали толкова неспособни да накарат една връзка да продължи, да издържи? Да не би да сме забравили как се обича? Или по-лошо, забравили сме какво е обич?

Хората днес не сме подготвени. Не сме подготвени за жертвите, за компромисите, за безусловната любов. Не сме готови да инвестираме всичко, което е необходимо, за да бъде връзката истинска и пълноценна. Искаме всичко да е лесно. Предаваме се. Необходимо е едно единствено препядствие, за да се разпаднем. Не позволяваме на любовта да се разрастне, да се развие, отказваме се без време.

Не е любов това, което търсим, а само вълнение и тръпка в живота. Искаме до себе си някой, с когото да гледаме филми или да ходим на партита, а не някой, който да ни разбира дори в най-дълбокото ни мълчание. Прекарваме времето заедно, но не създаваме спомени. Не искаме скучно ежедневие. Не искаме парнтьор до края на живота си, а просто някой, който да ни накара да се почувстваме живи сега, точно в този миг. Когато възбудата изчезне и вълнението избледнее, откриваме, че никой не ни е подготвил за обикновеното и земното, което с лекота наричаме „банално“ и „отегчително“. Не вярваме в красотата на предвидимостта, защото сме твърде заслепени от трепета на приключението.

Потапяме се в маловажността на града и светския живот, без да оставим място за любов. Нямаме време да се обичаме, нямаме търпението да се справяме с връзки и взаимоотношения. Ние сме заети хора, които преследват материалистични мечти и нямат възможност да обичат. Взаимоотношенията не са нищо повече от удобство.

Всички търсим мигновеното, незабавно удовлетворение във всичко, което правим – нещата, които публикуваме онлайн; кариерите, които избираме; хората, в които се влюбваме. Искаме зрелостта във връзката, която идва с времето, емоционалното обвързване, което се развива в продължение на години, онова чувство за принадлежност, когато всъщност дори не познаваме човека до себе си. Очевидно, нищо не си заслужава времето и търпението ни – дори обичта.

Предпочитаме да прекараме по един час със сто човека, отколкото – ден с един. Вярваме в „опциите“. Ние сме „социални“ хора. Вярваме повече в срещите с хора, отколкото в опознаването им. Ние сме алчни. Искаме всичко. Встъпваме във връзка при най-малкото привличане и се оттегляме в момента, в който се намери някой по-добър. Не желаем да изкараме най-доброто от един човек. Искаме да е съвършен. Срещаме се с много хора, но рядко даваме истински шанс на някой от тях. Разочаровани сме от всички.

Технологията ни е сближила толкова много, че е невъзможно да се диша. Физическото ни присъствие е заменено с текстове, гласови съобщения, чатове, видео разговори. Ние вече не изпитваме необходимост да се видим и да прекараме времето си заедно. Вече имаме прекалено много от другите. Не е останало за какво да си говорим.

Ние сме едно поколение от скитници, които не биха се настанили на едно място за прекалено дълго. Обвързването се е превърнало във фобия. Вярваме, че не сме създанени за връзки. Ние не искаме да се установим. Дори мисълта за това е ужасяваща – „да се задомим“. Не можем да си представим да бъдем с един човек до края на дните си. И се отдръпваме. Презираме постоянството сякаш е някакво социално зло. Ние обичаме да вярваме, че сме „различни от останалите“. Обичаме да вярваме, че не отговаряме на социалните норми.

Ние сме поколение, което нарича себе си „сексуално освободено“. Можем да разграничим секса от любовта, или поне така си мислим. Ние сме забий-зарежи-поколението. Първо правим секс и след това решаваме дали искаме да обичаме някого. Сексът идва лесно, лоялността – не. „Да изчукаш“ е станало новото „да се напиеш“. Правим го не защото обичаме другия човек, а защото искаме да се почувстваме добре. Всичко е във временното задоволяване на някаква нужда. Сексът извън обвързаността не е табу вече. Връзките не са толкова прости вече. Има отворени връзки, приятелства с облаги, случайни забивки, секс за една нощ, връзки без условия, връзки без ексклузиви – оставили сме твърде малко изключителност за любовта в живота си.

Ние сме практично поколение, което се движи само по логиката. Вече не знаем как да обичаме лудо. Не знаем какво е да пропътуваш стотици километри само, за да видиш любимия си. Всъщност бихме се разделили, заради дългите разстояние. Ние сме твърде разумни за любов. Да сме твърде разумни е за наше добро.

Ние сме страхливо поколение – страхуваме се да се влюбим, страхуваме се да се ангажираме, страхуваме се да се обвържем, страхуваме се да се провалим, страхуваме се да не ни наранят, страхуваме се да не би да ни разбият сърцето. Не допускаме никого до себе си, нито си позволяваме да обичаме безусловно. Крием се зад стени, които сами сме изградили, търсим любов и бягаме в момента, в който наистина я открием. Изведнъж „просто не можем да се справим“. Не искаме да сме уязвими. Не искаме да разголим душата си пред никого. Ние сме твърде предпазливи.

Ние не ценим връзките, не ги почитаме, не ги признаваме. Отказваме се от най-прекрасните хора, заради „другите риби в морето“. Взаимоотношенията вече не се смятат за нещо свещено.

Няма нищо на този свят, което не можем да завладеем и въпреки това ето ни – непохватни в любовта – основата на човешките инстинкти.
Наричат го Еволюция….



Отмени

Зала на славата