Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

17-24_m_w_h2_f1

Отмени

Скорошно участие по следните теми:

Половата дисфория


A+ A-

Здравейте, искам да попитам другите транс хора тук, как се справят с половата дисфория?

Т.е. как приемате тялото си такова, каквото е? Имате ли някакъв "отдушник", има ли общности, които ви приемат? И как точно изпитвате дисфорията?

Аз наскоро осъзнах, че не всяка жена мрази факта, че се е родила жена. Винаги съм го смятал за проклятие, от което няма изход. Мразя формата на тялото си, органите си, начина по който хората се отнасят към мен като момиче... Но упорито се опитвах да се правя на жена и да се гримирам, да се обличам с рокли, да флиртувам с мъже. Даже за другите съм изглеждала като женствена девойка... Докато един ден не издържах и се облякох в мъжки дрехи. Никога не бях изпитвала такова щастие. Не можех да откъсна поглед от огледалото. Не можех да спя 3 дни. Подстригах си косата и приех ужасната истина - че май съм транс.

Наскоро видях в един сайт написан от доктор, занимаващ се с психиката на трансполови хора, че има три вида дисфория. Телесна, социална, и умствена. Телесната е когато не харесваш тялото си; социалната, когато не харесваш как се обръщат и отнасят с теб, а умствената, когато чувсвташ емоциите и мислите си като чужди. Последното ми отвори очите, понеже винаги съм се чувствала като "роб" на женските хормони, и цикъла, който предизвиква странни емоции и изблици на плач, т.н. Преди мислех, че дисфорията е свързана само с половите органи, но това не е така.

Откакто разбрах, че съм транс, дисфорията ми се усили и не знам как да се справя с това. Хората мислят, че съм лесбийка, защото съм с къса коса, и това почти ме отвращава повече от това да мислят, че съм хетеро жена. Не искам да съм просто момиче в мъжки дрехи. Всеки път като си отворя устата, мразя женския глас. Преди нямах проблеми с гласа си. Мислех, че да открия същността си ще ме направи по-свободен, но напротив, накара ме да мразя обвивката си повече.

Да кажа на родителите си е невъзможно, и нямам приятели, които ме приемат. Скоро ще се местя в София и се чудя дали има общност там. Има ли начин да се справя с дисфорията? Мечтая за хормони и операция, но дори в идеални условия това ще се случи след най-малко 5-10 години (или никога). .



Отмени

Зала на славата