Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

12-16_f_w_h1_f1

Отмени

Скорошно участие по следните теми:

  • Няма скорошна активност

Реших и аз да споделя историята си


A+ A-

Не съм сигурна какво точно целя с този пост, но се надявам, че ще служи като малко подкрепа за тези, които преминават през същата ситуация. Лесно е да се почувстваме сами в проблемите си, но истината е, че никога не сме сами. Споделете и вие вашата история, ако смятате, че ще помогне на вас или а останалите по някакъв начин.

От малка знаех, че нещо при мен е по-различно. Всичките ми приятелки бяха луди по идеята да си имат гадже и така започнаха типичните и досадни разговори за момчета. И разбира си, никой не ми вярваше, че не харесвам никого. Казвах си, че може би за мен е по-трудно да си харесам някого, и че просто трябва да съм търпелива.
Това обаче не се случи или по-скоро не се случи по начина, по който очаквах.

Започнах да се преструвам, че харесвам разни момчета само, за да мога да се включа в разговора. Това доведе до няколко връзки, някои по-сериозни от други. Но колкото и да се убеждавах, че харесвам тези момчета, и че дори обичах някои, истината беше съвсем друга. Не изпитвах никакви чувства към тях.

Семейството ми е много религиозно и консервативно, следователно бях възпитана да гледам на ЛГБТ хората с омраза. През очите на родителите ми, те са болни хора, грешници. Често чувах грозни изрази от страна на баща ми - "Заслужават някой да отиде там и да ги разстреля с калашника" (Това е един от любимите му). Аз обаче не успях да почувствам този гняв. За сметка на това бях успешно убедена, че е грях, нещо, което не биваше да се случва.

След края на последната ми връзка (която беше пълна катастрофа, но това е съвсем друга история) започнах да си задавам въпроси относно религията ми. След дълго търсене на отговори и много молитви вече не вярвах. Това ми позволи да обърна внимание на сексуалността ми. Първоначално мислех, че съм би, беше ме страх да си призная истината.

След това трудно приех същността си, поради несъзнателните остатъци от предишните ми убеждения. Защо трябва това да се случва на мен? Защо не може да съм нормална? Макар и много рядко все още си задавам тези въпроси, но не бих заменила това, което съм за нищо на света. Харесвам момичета и няма как да го променя.

Все още не съм казала на никого, защото знам, че семейството ми и приятелите ми няма да го приемат добре. Не съм сигурна какво ще се случи, когато най-после им кажа. Надявам се да не загубя всички, но знам, че това е съвсем възможно и се опитвам отсега да се подготвя.

Ако някой е преминал през нещо подобно съветите ви не са излишни, така че моля споделете ги
.



Отмени
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    butterfly
    Коментар

    И аз имам подобна история и затова ти писах на лично, ако имаш някакъв интерес :)

    Отговори на butterfly
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_w_h1_f4

    Отмени

    SapphoLesbos
    Коментар

    I moiat bashta beshe mnogo konservativen na tema razlichnostta i kato harakter,i kato orientatsia,schitana kato "neredno i nemoralno".Po si plichashe i na baba mi,i na diado mi,koito biaha roditeli na maika mi.I az biah vuzpitavana/n ot tiah " v traditsionnite ni tsennosti",makar che i te samite ne razbiraha ot koe vreme gi imame tezi tsennosti.Niama nachih ako si rodnina na "po-razlichno" dete,i da go vuzpitavash v staromodnost ot nai-loshiat balkansko-orientalski tip kato model na povedenie!

    Отговори на SapphoLesbos
    Това беше полезно! Маркирай
  • 12-16_f_w_h2_f1

    Отмени

    dimitrova02
    Коментар

    Определено те разбирам и до някаква степен знам че може би се чувстваш все едно си сама срещу всички може да се каже че аз бях изпаднала в подобна ситуация обаче за разлика от теб аз не давах и не давам безнадеждни шансове на момчетата които ме харесват също така макар че родителите ми не са чак толкова религиозни колкото твоите определено и моят баща меко казано не понася хората от ЛГБТ общността и аз като теб още от ранно детство усещах че съм малко по-различна от другите ми връстнички и приятелки през времето когато пораствах започвах все повече и повече да осъзнавам какво всъщност ме различава от другите преди около една година реших да споделя поне на една главна част от приятелите ми и те определено оправдаха първоначалното ми мислене за реакциите им а след като вече имах връзка с момиче реших че е време да кажа и на сестра ми и тя като приятелите ми оправда очакванията ми и продължават да ме подкрепят и да са до мен когато имам нужда за което съм им много благодарна и до днес за онзи момент аз направих това което според мен беше възможно най-добрият ми избор и мисля че ще е добре и ти да помислиш над това кой е най-добрият възможен избор или вариант в момента и ако той е като моя а именно да се престрашиш и да опиташ да споделиш поне на някоя част от приятелите ти или на човек който усещаш по близък независимо приятел учител или роднина дано да се случи както при мен и да получиш уважението и разбирането което заслужаваш и макар да ти се струва така че никой няма да те приеме и просто ще те оставят и ще си тръгнат или пък ще тръгнат да те обиждат или плюят заради това което си просто спокойно дори и да стане така не забравяй след всяка буря идва дъга а и по този начин ще разбереш кои всъщност са ти били истински приятели и кои само използвачи но все пак това е само моята гледна точка надявам се ако все пак решиш да им кажеш или избереш някой друг вариант да го споделиш тук защото има много хора на които можем да помогнем чрез историите си ако някой има въпрос с радост или мога да бъда полезна с нещо ще се радвам да помогна

    Отговори на dimitrova02
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_w_h1_f4

    Отмени

    QueerKingTomBoy
    Коментар

    Няма такова оръжие калашников!Тъпите руснаци само са изкопирали моделът на автомат шмайсер по техният малоумен метод!Това е по отношение на изразът за това смотано подобие на армейско оръжие!Колкото до отношенията на родитетелите за такива като нас-да не ви пука какво мислят старите!Те са доморасли ''патриоти'' с отживяло разбиране!

    Отговори на QueerKingTomBoy
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_w_h1_f4

    Отмени

    QueerKingTomBoy
    Коментар

    Какво ви пука какво мислят вашите родители за вас?!Те са отживелица като характер,и не могат да мислят като нас!Колкото до калашникът-те такъв нема!Тъпите водкосмукачи само са изкопирали трофейните шмайсери през 1944 година,и са напраскали името на някой си селяк Калашников!

    Отговори на QueerKingTomBoy
    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата