Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

12-16_f_w_h1_f1

Отмени

Скорошно участие по следните теми:

  • Няма скорошна активност

Реших и аз да споделя историята си


A+ A-

Не съм сигурна какво точно целя с този пост, но се надявам, че ще служи като малко подкрепа за тези, които преминават през същата ситуация. Лесно е да се почувстваме сами в проблемите си, но истината е, че никога не сме сами. Споделете и вие вашата история, ако смятате, че ще помогне на вас или а останалите по някакъв начин.

От малка знаех, че нещо при мен е по-различно. Всичките ми приятелки бяха луди по идеята да си имат гадже и така започнаха типичните и досадни разговори за момчета. И разбира си, никой не ми вярваше, че не харесвам никого. Казвах си, че може би за мен е по-трудно да си харесам някого, и че просто трябва да съм търпелива.
Това обаче не се случи или по-скоро не се случи по начина, по който очаквах.

Започнах да се преструвам, че харесвам разни момчета само, за да мога да се включа в разговора. Това доведе до няколко връзки, някои по-сериозни от други. Но колкото и да се убеждавах, че харесвам тези момчета, и че дори обичах някои, истината беше съвсем друга. Не изпитвах никакви чувства към тях.

Семейството ми е много религиозно и консервативно, следователно бях възпитана да гледам на ЛГБТ хората с омраза. През очите на родителите ми, те са болни хора, грешници. Често чувах грозни изрази от страна на баща ми - "Заслужават някой да отиде там и да ги разстреля с калашника" (Това е един от любимите му). Аз обаче не успях да почувствам този гняв. За сметка на това бях успешно убедена, че е грях, нещо, което не биваше да се случва.

След края на последната ми връзка (която беше пълна катастрофа, но това е съвсем друга история) започнах да си задавам въпроси относно религията ми. След дълго търсене на отговори и много молитви вече не вярвах. Това ми позволи да обърна внимание на сексуалността ми. Първоначално мислех, че съм би, беше ме страх да си призная истината.

След това трудно приех същността си, поради несъзнателните остатъци от предишните ми убеждения. Защо трябва това да се случва на мен? Защо не може да съм нормална? Макар и много рядко все още си задавам тези въпроси, но не бих заменила това, което съм за нищо на света. Харесвам момичета и няма как да го променя.

Все още не съм казала на никого, защото знам, че семейството ми и приятелите ми няма да го приемат добре. Не съм сигурна какво ще се случи, когато най-после им кажа. Надявам се да не загубя всички, но знам, че това е съвсем възможно и се опитвам отсега да се подготвя.

Ако някой е преминал през нещо подобно съветите ви не са излишни, така че моля споделете ги
.



Отмени

Зала на славата