Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

"НЕ питай, не казвай" (Don't ask, don't tell) на работното място.


A+ A-

Здравейте,
Чудех се какво трябва да означава когато всички на работното място знаят че съм гей (или поне така си мисля), но не говорят за това. Почти не се говори на ЛГБТ теми, няма и хомофобски шеги. Някак чуството е че хем уважават това което съм, хем ги е страх да говорят за това.... или пък си мислят че мен ме е страх да говоря на ЛГБТ теми (или поне така си мисля). Още повече че меринджеят ми е МАЛКО ксенофоб, и съм почти сигурен че е и хомофоб, но никога не е казал нещо лошо за ЛГБТ хората (с изключение на веднъж когато каза че един негов съсед е толкова гей (so gay). Веднъж ме рапитва защо гей хората искат да се бракосъчетават, и дали е правилно гей двойки да имат деца след като децата ще бъдат психически тормозени от съочениците им в училище. На втория му въпрос отговорих с въпрос дали тъмнокожите двойки също не трябва да имат деца защото децата им ще бъдат подигравани в клас заради цвета на кожата им (Шотландия). Въпреки че е ксенофоб, диалога се получи много добре защото накрая се съгласи с мен (което се случва много рядко).
ПС: С мениджъра ми сме приятели във фейсбук, и той вижда какво поствам на стената си - имам доста gay rights публикации. Така че 99% съм сигурен че знае.



Отмени
  • kwiksilver
    Опит

    Аз, макар че вероятно съм по-възрастен от всички вас тук (35), мога да споделя моя опит от основните ми работни места, който винаги е бил положителен.
    На 23 започнах работа в женска НПО (Асоциация Анимус), като още не интервюто отидох с препоръка от Българската гей организация Джемини, по онова време. Бях 50 кг, с раничка преметната през гърба и прочее неща, които биха предположили, че съм гей. Разбира се, не казвах "здравейте, аз съм Боби и съм гей", но от тук от там то се предразбираше. Шефката ми веднъж (още в началото) каза нещо в смисъла на "разбира се, ние сме организация, която подкрепя човешките права на всички хора, и психолози, които разбират и подкрепят различността на всеки"... друг колега, пред когото директно се разкрих призна "В офиса има мит, че ти си гей" (т.е. общоизвестно предположение, което, обаче никой не може да твърди със сигурност)... С течение времето (много кратко време) аз бях убеден в това, че бих бил приет и като гей, и спрях да се притеснявам, и когато имаше удобен момент, говорех за гаджета момчета, ходене по гей барове и прочие и това не предизвикваше нито скандал, нито отчуждение.
    След това (на около 29) работих около година в кол център на HP - не само, че HP имаше политика против дискриминация и бяхме поне 6-7 гей мъже в екип от около 50 души, аз бях убеден, че съм защитен и мога да бъда себе си в голяма международна компания и това беше истина. По една случайност, включваща абсент (много силен и забранен алкохол) се разкрих пред няколко колеги (без дори да помня:) и скоро целият екип знаеше, че съм гей. Отново, мисля че отчасти заради благата си природа, отчасти заради това, че бях добър в работата си и помагах на колегите си, бях приет доста добре, дори бях много по-уважаван от гей-колегите си, които упорито криеха и отричаха, че са гей, въпреки че, така да се каже, им личеше от километър и всички подозираха. Аз пък не се притеснявах изобщо да се шегувам с хетеро колегите си, да ги пляскам по дупето ("да видиш какво е вие като закачате жените":) и да разказвам, в контекст, разбира се, за гей преживяванията си.
    В момента работя в НПО в Холандия, където разбира се, обстановката е по-различна, братът на шефката ми е гей и т.н. и дори няма нужда да обяснявам как това изобщо не е въпрос тук...

    Отговори на kwiksilver
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h3_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Sihaya
    Опит

    Здравейте и от мен :)
    Моят опит е малко по-различен от вашия. Досега съм работила на две места и второто е от няколко месеца, така че все още не се знае какво ще се случи....в предишната ми работа бяхме няколко колеги, с които се разбираме ( говоря в сегашно време, защото и до днес се виждаме ) много добре. Никога не сме подавали темата за сексуалността и не сме коментирали с кого излизаме. Всичко беше чудесно, докато не дойде нова колежка, за която започнаха да говорят, че е гей. Всичко се случваше в нейно отсъствие, зад гърба й и с доза насмешка, доза негативизъм. "Слуховете" стигнаха и до мен и реших да попитам какъв е проблемът....ето това беше началото на едни дълги лекции от страна на моите колеги за лошото влияние на гейовете върху децата ( работехме с деца)...какво да отговориш на това? Така и не разбрах защо са решили, че колежката ми е гей, но и в последствие се оказа, че не е! Незнам как би трябвало да се реагира в такава ситуация, защото всичко е много субективно. Аз поговорих с тях, обясних им колко е глупаво да се държат така и негативизма, който започва да цари след такива изказвания. Чуха ме, съгласиха се ( привидно, за да има мир) и темата замря...Признавам си - не им казах, че и аз харесвам момичета...все още не мога да преценя дали с днешна дата бих им казала...Едиственото, което си спомням много ясно, е че може би случката е малка и не е важна, но тези две седмици преобърнаха цялото ми виждане за колегите ми...
    За съжаление виждам как и в сегашната ми фирма нещата започват да се развиват натам...отвреме-навреме има разни изказвания( спрямо филми или известни личности), които ме навяват на тази мисъл...може би тук разликата ще е, че ще съм по-открита към тях.

    • vapros
      Коментар

      А мъже или жени са въпросните ти колеги. Това е важно защото ако са мъже би било сштранно. Нали стереотипа е че мъжете харесват жени лесбийки?
      Мойте колеги са мъже. Работата ми е такава на която работят предисмно и само мъже, а жени са голяма рядкост. Демек "мачовкски" колектив. Не искам да им споменавам че съм гей за да не кажат/си помислят "ето го сложи си табелката на челото", а ми се искаше при проявен интерес и да споделя....Времето ще покаже.

      Това беше полезно! Маркирай
    • vapros
      Коментар

      Всъщност сега си спомних че веднъж бях доброволец във България на друго работно място подобно на моето, и имаше един колега който разказваше със супер отвръщение случка за друг колега (работещ в чужбина) който бил гей. Тогава ми стана малко....тъпо и неловко защото тъкно се бях себеприел и не бях особено сигурен в себе си, но, ако това се бе случило днес щях да говоря с мениджъра му - така или иначе бях доброволец и нямаше какво да губя.

      Това беше полезно! Маркирай
    • Наистина битува мнението и усещането, че може би жените са по-толерантния пол. Разбира се има и изключение. Аз мога да дам пример с предишния ми работодател. Така се случи, че в един момент двамата от колегите завързаха по-интимни отношения по между си, което разбира се не остана незабелязано от началника. Отношението му тотално се промени - то не бяха бъзици, то не беше чудо. В крайна сметка момчетата напуснаха, а когато той разбра за мен беше доста по-толерантен (долкотото може така да се каже) - позволявал си е коментари, но в рамките на нормалното. Честно казано в работата си съм срещала повече разбиране от жените, отколкото от мъжете.

      Това беше полезно! Маркирай
    • Default-avatar

      Отмени

      Скорошно участие по следните теми:

      maikal888
      Коментар

      Привет ,аз съм медицинско лице и смея да твърдя че нямам абсолютно никакъв проблем с колегите си и то както с колегите си мъже ,така и с колегите жени,даже бих казал че мъжете се отнасят много по добре с мен ,отколкото жените,но аз може би съм привилегирован,имайки предвид МКБ 10.Много колеги са наясно с това ,да не кажа с всички,не че не е имало подигравки зад гърба ми ,но те не са били от колеги.С колегите даже много често се шегуваме на гей теми,и никой на никого не се сърди.Но дори и да говориха и лоши неща зад гърба ми аз винаги ще си повтарям Данъци обществено мнение не плащам.

      Това беше полезно! Маркирай
    • russian_boy
      Коментар

      Какво е "МКБ 10"?

      Това беше полезно! Маркирай
    • Default-avatar

      Отмени

      Скорошно участие по следните теми:

      maikal888
      Коментар

      MKБ 10 е международна класификация на болестите .В нея от 1990 хомосексуалността е изхвърлена окончателно от списъка със заболявания,тъй като няма отклонения в хомеостазата -течната среда на човека,не създава проблеми при общуването и не пречи на самият човек да е полезен за себе си и за обществото независимо от сексуалната му ориентация.

      Това беше полезно! Маркирай
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h3_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Sihaya
    Коментар

    Vapros, колегите ми бяха само жени. И сега продължават основно да са такива...не съм сигурна, че са по-толерантни към жените...според мен не го приемат за нещо сериозно....колко пъти сме чували - ааа тя просто не си е намерила подходящ мъж:)

    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    maikal888
    Коментар

    Зависи все пак от това доколко колегите ти четат и се интересуват от проблематиката,просто тях това не ги касасе за това не го приемат насеризоно.

    Това беше полезно! Маркирай
  • И в моята работа по-близките ми колеги "знаят" за мен, но те са ми и приятели, затова е по-различно. Ако не бяха, не мисля че би било нужно да се казва каквото и да било. В работата, поне в България, хората си споделят твърде много, а това предполага в някакъв момент да се сприятеляват или пък да стават врагове. Разбира се най-дразнещото е "клюкарника". Много често не знам, дали казаното от мен ще си остане между мен и човека отсреща - всъщност почти никога не съм убеден.
    За съжаление сред колегите ми има и хомофоби. Те не са от приятелите ми и затова не мисля, че е нужно да говоря с тях на тази тема. Не рядко е наистина неловко. Някои си плямпат "**********" и прочее, без да се замислят. Какво, да ги уча какво значи думата "**********" ли?
    Но има нещо, което напоследък ме притеснява повече и това е, че дори приятелите ми не ме възприемат като "гей", сякаш тази част от моята идентичност е някак "далечна" за тях. Понякога си мисля, дали това не е някакво странно неприемане. Пък после си казвам, това все пак е интимният ми живот и те не са длъжни да бъдат "част" от него. Защото тези неща, някак ги разделям. Не знам дали е "правилно", може на някой да му се стори "двуличие", макар никого да не лъжа - от време на време си позволявам да вмятам в разговорите so gay реплики или да споделям едно или друго. И все пак личния ми живот е разделен на две и някак именно това възприемам за ок, но което може и да не е.
    Дали е въпрос на някакво предписание: "приятелството е това, за да се споделя всичко"? Не съм сигурен, че подобно нещо е възможно, ако е "сaмо приятелство". Или пък просто зависи от характерите, от много още предпоставки.

    Отговори на monochrome
    Това беше полезно! Маркирай
  • 35-50_f_b_h1_f1

    Отмени

    Jackal
    Опит

    Работя в неправителствена организация. Преди време публично обявих сексуалната си ориентация, така че това стигна и до колегите. Тяхното отношение е добронамерено, но неособено деликатно и понякога закачките им преминават границата. Прекият ми шеф обича да ме поднася - "кога ще ни запознаеш с нея, защо я криеш само за себе си?" По време на заседание пред една нова колежка беше обявена сексуалната ми ориентация. Но пък колегите са добронамерени и гледам да не им се връзвам, а да отговарям на шегата с шега, като в същото време си пазя неприкосновеността на личния живот. Една друга колежка признава, че понякога се заглежда по жени, та и двете сме обект на закачки, а понякога се закачаме помежду си, за да провокираме останалите. В общи линии, забавно е.

    И все пак, зависи в коя част на организацията работи човек - чувала съм хомофобски реплики от представители на други отдели. Радвам се, че преките ми колеги са като цяло толерантни и отворени хора.

    Не знам да имам колега мъж с различна сексуална ориентация - и да има някой, не си казва, тъй че не мога да съдя какво би било отношението към такъв колега.

    Отговори на Jackal
    Това беше полезно! Маркирай
  • 25-34_m_w_h1_f2

    Отмени

    kai_ren
    Коментар

    Аз работя в държавна институция и приятелите сред колегите ми знаят. Нямаше как като почна делото за смяна на името и не знех колко дълго ще се проточат нещата реших да им кажа. Добре го приеха - хич не ги интересува щом си върша работата и не се бъркам в тяхната. Звучи студено, но всъщност не е. Единият е мъж, а другата жена. Жената е доста по-любопитна веднага се разрови в нета да търси информация. Той ми е пряк началник, много деликатен човек във всяко отншение. Нищо не пита, но подкрепата се усеща и без думи. Като мине делото ще имам по-мащабна статистика, но за сега съм доволен.
    При нас има един мъж за който се говори че е гей. Аз нямам никакъв гей-дар и не мога да преценя, но другите колеги и колежки никога не са казали лоша дума за него.

    Ето ви едно разсъждение малко в страни от темата, но не много.
    Според мен отношението, което може да получи различния в работна среда, много силно зависи от възрастта и съотношението мъже/жени в колектива. При мен мъжете са повече, но огромната част са над 50 годишни. Няма го това постоянно съревнование както при по-младите мъже и обстановката не е напрегната. И дамите са ни в диапазон 40-50 повечето - женени с деца. Те пък са луди на тема възпитание и кое как се отразява на отроците им. Аз съм като тинейджър за тях (34г.) и много ме обгрижват за всичко. Но дали това ще се запази като разберат че съм транс, не мога да кажа. Чувал съм хомофобски изказвания, но рядко и по-скоро пълни с объркване, отколкото с неприязън. Моят опит с двата пола е, че жените не са по-толерантната част. Ако искаш да им спечелиш симпатиите трябва да влезеш в ролята на страдащия и нещастния иначе са много по-крайни от мъжете.

    Отговори на kai_ren
    Това беше полезно! Маркирай
  • Този род дискриминация я има даже в училищата. Аз съм на 19 ппц и в училище винаги имаше една помощник-даскалица, която стоеше като фейс-контрол на занятията по сексуална култура. И когато някой зададеше въпрос извън включеното в учебниците, които бяха писани още през 1991, ако не греша, то започваше едно шъткане и едно подвикване: "Ти какво си започнал да се интересуваш там? В помагалото пише абсолютно всичко, което ви е нужно!"....
    Така аз пораснах напълно неразбран и неприет, мразен и сочен с пръст....
    Да живее родната просвета!

    Отговори на raver22
    Това беше полезно! Маркирай
  • maria_tgen83
    Коментар

    Всъщност това е доста лично и при ЛГБ, не виждам причина директно да се разкривате пред колегите си, да давате обяснения и т.н. А за "мачовските" колективи, не ми се говори.
    За мен нашата сексуалност или полова идентичност са си наша, лична работа. Когато се разкрием, *фобите, почват да си мислят точно това "Ето, сега си сложе етикета и почват претенциите и парадирането!".
    Приятелят ми който също е транс* , само че мъж е доста добре приет в работния си колектив /за мен шокиращо, но и все пак е щастлив факт/. Нямаше проблеми при смяната на документите. Има един двама игнориращи, това с какъв род да се обръщат към него, но са малко.
    Всичко си е до работната среда!

    Отговори на maria_tgen83
    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата