Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

Default-avatar

Имам нужда от помощ!


A+ A-

Здравейте.

Чудех се в кой раздел да добавя тази тема. Реших все пак, че е по-добре да я напиша и да излея всичко, което имам да казвам, а после да я класифицирам някак някъде.
Имам нужда от помощ!
От доста време приятели ме увещават да посетя групите за взаимопомощ, но живея на 200 км от София и не ми е много удобно. Освен това още в самият си зародиш, исках да ги посетя, но ми беше отказано от организаторите, под предтекст, че не можело да има външни хора и че групата (в началото беше една) вече е сформирана. В последствие разбрах, че и на други хора е отказана помощ. Не мога да разбера как някой може да реши по-добре от теб самия, че ти нямаш нужда от помощ. Оказа се, че не е вярно и за новите хора, защото по-късно разбрах, че е имало новопостъпили.
Тази нощ сънувах групата и това ме разтърси. Още съм в леглото и първото, което направих щом отворих очи, бе да пусна компютъра и да пиша. Сънувах, че влизам плахо, а сесията е към края си, че всички вече се познават и са си споделили болките, а аз не мога да кажа нищо, а уж съм доста приказлива. Питат ме какво ми е, а аз се оправдавам с умора или нещо такова...Свършва сесията, а аз не желая да си тръгна. Мотая се, за да може да си тръгнат всички и да остане само психоложката, която в съня ми е безумно красива. Може би подсъзнателно я приемам като човек, който ще ми помогне, като ангел... Тя ме приканва да тръгваме и ме пита с какво се занимавам. Тогава започвам да говоря и не спирам. Разказвам й за всичките си проблеми и колко сама се чувствам. Как превръщам живота си в състезание и никога не съм удовлетворена въпреки успехите и как в мен има една голяма празнина... Наистина понякога имам чувството, че не мога повече. Цялото това напрежение и очакванията на всички ме смачкват. С дни не върша нищо и чувството за вина не ми дава мира. Вина, че пропилявам времето си, а имам толкова задачи. Друг път се отдавам на някоя кауза и дори не спя, за да успея, но не съм щастлива и като всичко вече е свършено... Чувствам се безкрайно сама и изгубена. Сякаш времето минава покрай мен и живея в паралена реалност.



Отмени
  • 25-34_m_w_h3_f4

    Отмени

    Gnomeo
    Коментар

    Здравей,

    Аз съм човекът, който отговаря на всички писма за включване в групите за взаимопомощ. Не помня конкретния случай и не можах да открия кореспонденцията (явно си ни писала от поща, различна от тази, с която си регистрирана тук). В началото интересът към срещите беше голям и се оказа физически невъзможно да приемаме нови хора (не разбрах в какъв тонтекст използваш думата "външни", такова понятие в групите няма). Причината е напълно обективна и няма нищо общо с преценка за това кой се нуждае от помощ и кой не.

    В последствие направихме втора група. От този момент досега не сме отказали участие на никого.

    Съжалявам, че си се почувствала нежелана. Със сигурност не е било така, а причината за евентуалния отказ е била напълно обективна спрямо условията в онзи момент.

    Срещите са отворени за всички желаещи, включително за теб :)

    Отговори на Gnomeo
    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата