Започни тема Намери подкрепа & помогни на повече хора

12-16_f_w_h2_f3

Отмени

Как се разкри?


A+ A-

Мисля,че ще е добре да си обменяме опит,затова реших да направя тази тема. Нека всеки сподели начина по който се е разкрил или мисли да го направи . Ще ми е интересно да прочета историите ви и да споделя и моята =] .



Отмени
  • 12-16_f_f_h2_f1

    Отмени

    optimist
    Коментар

    За мен знаят само най-добрите ми приятели и родителите ми. Та, значи започвам да разказвам :D Бях в началото на 6-ти клас и реших, че е вече време да кажа на приятелите си. Всички го приеха с разбиране и напълно ме подкрепиха, предвид хомофобската провинция, в която живея. Просто се събрахме и им казах, това е. Те естествено ме съветваха да кажа и на родителите си, понеже ме гризеше нещо отвътре и една вечер, когато родителите ми бяха в добро настроение, седнах и им казах, че искам да поговорим. Изслушаха ме. Майка ми започна да плаче, а баща ми беше с някаква безразлична физиономия. Той само ме попита, дали съм сигурна, аз отговорих положително. Майка продължаваше да плаче. Не ми говореше 1 седмица, а сега все още не ме разбира и подкрепя, само повтаря, че съм някаква фаза, и когато срещна "мъжът на мечтите" ще си променя мнението, но аз не мисля така. В момента сме в малко обтегната ситуация, но смятам, че ще дойде момента, когато ще ме приеме такава, каквато съм. А колкото до баща ми, няма почти никаква промяна в държанието му. Все още не съм напълно открита, а само пред най-близките ми хора. Между другото съм на 15 :)

    Това беше полезно! Маркирай
  • 25-34_f_w_h2_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    principesa
    Коментар

    Здравейте, аз съм на 30 и преди около 5 години казах на майка ми, тя много държи на мен и за нея е важно аз да съм добре и като цяло няма проблем, гледам да й спестявам любовните си драми:) Останалият ми свят знае преди нея, приятели, сестра, познати, познати на познати, шефа ми, колегата ми..Като цяло не крия много, това само ме натоварва. Да живееш в лъжа е голямо бреме. За това препоръчвам на всеки да бъде открит, но и за това си има подходящ момент, когато го усетиш :)

    Отговори на principesa
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h1_f4

    Отмени

    placebo
    Коментар

    Тази година се случи реално, пред семейството ми. Имаше риск да стане драматично, но фактически сега ми изглежда смешно.
    А по отношение на приятели и връстници, никога не е било проблем, защото съм от София, тук странни и луди под път и над път, а в гимназията основният предмет, който научихме, беше Свободата, така че.... :)

    Майка ми е хипер толерантна във всяко едно отношение, чак понякога изглежда безразлична. Като малка слушахме ТАТУ, по-късно ходихме заедно с нея и сестра ми на гей парад, като аз никакви признания не съм правила и даже имах мъж до себе си в онзи период. Е, тази година се случи така, че да тествам на мамчето толерантността, защото нещата станаха сериозни и честно казано, притеснявах се, че няма да го приеме. Само от започването ми "Мамо?..." тя ме пита какво ужасно нещо ще й казвам, а аз само я питах как ще го приеме, ако дъщеря й ходи с момиче. Тук бяха някакви обяснения тип "И аз не падам от Луната", но до сега възрастовата и всякаквата разлика с нея ми се припомня с реплики от този познат тип с "периода" и принца на бял кон :D Мисля, че това е сто пъти по-добрият вариант. Правим се, че нещата не са такива, каквито са, но в същото време тя много добре го знае и ме подкрепя. Даже днес пробвах някакви дънки, казах й, че са твърде Гей и тя ми отвърна, че значи са съвсем подходящи.... и пр. :D

    Със сестра ми беше наистина много по-тегаво, защото тя за мен е страшно важен човек, чиято всяка една дума за мен е от банално значение. Тъй-то, бях споделяла с нея по-раншни години като съм се занимавала с момичета и тя категорично не го приемаше. Омаловажаваше интереса ми, принизяваше и мен, и гей приятелките ми, и всички останали млади лесбийки. Заклеймяваше такива прояви като мода и поза, като проява на объркани и незадоволени ученички.
    Та преди половин година нЕкъде, тя беше в напреднала бременност, аз бях в напреднало влюбване и най-накрая реших да говоря с нея сериозно, че страшно ме боли да не намирам разбиране специално от нея. Щото някак си нямам проблем да не ме разбират хора, за които не ме и интересува, даже ми е забавно, но когато е изключително интелигентната ти, красива и добра Кака и става тегаво. Та тя не го очакваше май, че е истина всичко това и ми каза, че съм много глупава да се връзвам на такива реплики и да ги приемам лично. И много се радвам, че проведохме този разговор в сладкарницата, защото сега всичко е супер точно. :)

    И, брат ми, представяте ли си, е най-толерантният член на семейството. Нещо повече, той ме подкрепяше още преди да е станало нещо сериозно и ми обясняваше, че Естествено, че ще харесвам момичета като няма нормални мъже :D а той в никакъв случай не е гей.

    Накратко, някакво банално разкриване е нямало в живота ми, нито пред семейството, нито в училище, нито в университета, нито на работа, и мисля, че така трябва да е нормално. Това трябва да се превърне в нормалната ситуация и изобщо да не е тема за анализ и споделяне, а да е нещо като
    "Хора, аз имам гадже",
    а не "Хора, аз имам гадже от същия пол".

    Мисля, че поне в по-големите градове тук може да се наблюдава тенденция на развитие на начина на мислене към този толерантен модел, който да дръпне малко и общото състояние на нещата.

    Имам предвид, ако да си хомосексуален е нещо нормално, не трябва да има нужда от "Разкриване" и пр. специални церемонии. Напротив, тези драматични признания са начинът да накараш останалите нарочно да те гледат като различен, което ние не искаме да се случва. :)

    Отговори на placebo
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h3_f2

    Отмени

    ROCK_DIVA
    Съвет

    Здравейте аз сам на 21 и на 16 се разкрих пред майка си тя го прие положително,и беше с нагласата да не казвам на никого за предпочитанията си и майка ми ми каза че го е забелязала в детската ми възраст, но преди 4 години една жена ме целуна при това неочаквано пред училището ми и сега ми е трудно да го кажа и да говоря по тази тема дайте някакво мнение?

    Отговори на ROCK_DIVA
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h3_f2

    Отмени

    ROCK_DIVA
    Коментар

    съжелявам за правописните грешки!

    Отговори на ROCK_DIVA
    Това беше полезно! Маркирай
  • 17-24_f_w_h3_f2

    Отмени

    ROCK_DIVA
    Коментар

    P.S.razkritieto mi e za pred roditelite mi,samo nqkoi priqteli znaqt za men! :)

    Отговори на ROCK_DIVA
    Това беше полезно! Маркирай
  • 12-16_m_f_h4_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Sleepless
    Коментар

    Nikoi ne znae,pone taka si mislq

    Отговори на Sleepless
    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar
    Анонимен
    Опит

    badi sebesi i ne se pritesnqvai ot nikoi-toz koito ti e priqtel ge te prieme takav kakavto si.....

    Отговори на Анонимно
    Маркирай
  • 12-16_m_f_h4_f1

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Sleepless
    Коментар

    :D v dens6to vreme priqteli ? malko trudno te da sa istinski

    Отговори на Sleepless
    Това беше полезно! Маркирай
  • To pri men specialno beshe golyama drama. Razbrax kakva sam na 13-vlubix se v jenata, s koqto sam v momenta i tq me nakara da se zamislya dali ne sam biseksualna. Sled neya se "usetix", che gledax ne samo momchetata, no i momichetata. Ptnachalo minax prez tradicionnoto "dali ne sam sbarkana?" i taka 2 godini se tormozex s neshto, koeto priexa kato stanax na 15-togava mi be 1vata priqtelka, s koqto se zapoznax ot moe "prouchvane" i tq moje da se kaje, che me vavede v LGBT sveta. Tqya mi beshe 1vata i makar da ne sme zaedno, si ostanaxme priyateli.
    Na roditelite si (na maika mi, poneje ne jiveya v bashta si) nyamashe da im kaja-byax si napravila plan, v koito da im kaja edva sled kato se iznesa, no ne uspyax-kazax na maika mi edna vecher, sled 1 interview s 1 gei ot pride-a, koito obyasnyavashe, che e bit. Togava be strahoten skandal i dosga ne mi go pobira uma, kak ne me be izxvarlila ot doma (poneje e super religiozna i poneje nie 2te vinagi sme bili palnite protivopolojnosti). Posle beshe coming out-a kam ostanalata chast ot semeistvoto i edinstveno dyado mi me prie (i mi lipsva mnogo R.I.P). Imam, za moya radost, priyateli, na koito da razchitam i daje uspyax da imam, makar i kratkotraini, vrazki s jeni.
    Sega si davam smetka, che vinagi sam bila takava i che oshte ot malka tezi temi mejegvaxa, makar da ne byax koi znae kolko zapoznata s tyax.

    Tazi jena, v koqto se vlubix, se okaza obratna za moe shtastie i makar samo az i tya da znaem za tova (imame dosta tarkaniya obache) sam shtastliva s neya, no vinagi ima edna chastichka ot men, koyato da "iska poveche otkritost".

    Отговори на justagirl
    Това беше полезно! Маркирай
  • Rajira
    Опит

    При мен път стана много лесно и донякъде смешно. Първо показах на приятелите си мен в действие като бях довела моето момиче и направо я целунах пред тях. Те стояха и ме гледаха зашеметено и отначало нищо не казаха, но после всичко си дойде на мястото, защото във приятелската ни група вече имаше едно лесбо момиче. Те бяха първите които узнаха за мен. С родителите ми беше малко по сложно аз не им казах в продължение на повече от година от както съм се осъзнала. При тях беше малко по различно. По нова година се събрахме в нас цялата компания и си правим кефа, лигавим се, пием, хапваме и т.н., защото родителите ми бяха на работа. Та някъде към 5 сутринта вече всички се разпределяме по стаите да спим (уж). С приятелката ми прекарахме времето в приказки за какво ли не, въпреки че беше облечена за друго, но и на 2те не ни беше до това. По едно време майка ми се прибира и моята приятелка решава да стане да изпуши една цигара като не знае, че майка ми е там (аз разбрах в последствие). И така аз чакам приятелката ми да се върне при мен от 5:30 до 8:00 часа и накрая станах. Всички бяха насядали около масата в някакво пълно мълчание и не смееха да вдигнат поглед от чашите си. Аз сядам изпивам една чаша вино за отскок и решавам да наруша тишината като питам дали някой иска кафе. Отивам да правя кафе като се чудя какво по дяволите е станало или на всички им се спи и идва приятелката ми и казва:
    "Майка ти знае всичко"
    "Как така всичко" казвам аз
    "Ами всичко"
    и аз "Какво имаш предвид под всичко''
    и тя "Ами всичко всичко"
    При което аз започвам да се смея панически и нося кафето. Майка ми ме видя и ми каза "То си е за тебе" и повече нищо не си казахме до края на деня. (Сега с майка ми се в отлични отношения и не е проблем каква съм аз)

    Всъщност какво било станало докато аз си чаках приятелката да се върне:
    Когато майка ми се е прибрала в стаята били 2ма от моите приятели. Майка ми седнала да пие с тях и някак си е станало дума за гаджета. В този момент се е появила приятелката ми и запалила цигара. Майка ми питала къде съм и и казали че спя. И съответно майка ми се заинтересувала дали аз се занимавам с някого. Те всичките се спогледали и казали, че не знаят. За тяхно съжаление майка ми не се задоволила с този отговор и ги опънала на кръстосан разпит. Тогава едно момиче казало на майка ми, че се занимавам с момиче. Майка ми хвърлил един подозрителен поглед към приятелката ми и попитала: " А тя стои ли сега до мен." и приятелката ми казала всичко. Майка ми го приела нормално.

    Баща ми знае но се прави че не знае. Явно майка ми му е казала.

    Отговори на Rajira
    Това беше полезно! Маркирай
  • 12-16_f_w_h2_f3

    Отмени

    DrusanOhhluw
    Коментар

    Адското човек ;д И аз да бях,не да се смея,щях да се разцепя направо ...брутално ..събужда се в мен завист за случката ти ..;д !

    Отговори на DrusanOhhluw
    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Yohio_Lover
    Коментар

    Аз си мълчах цели 15 години преди да разкрия, че съм би. 15 години мълчах, наблюдавах, попивах информация и анализирах. Тези 4 неща ги правя по рождение като рефлекс, така че нищо ново в случая: наблюдавам внимателно хората и ситуациите около мен и после анализирам и едните, и другите и в крайна сметка решавам кой колко си струва като човек. И, разбира се, се преструвах на хетеро, но за разлика от хетерите никога не съм изпитвал желание да набия някой, който не е хетеро.
    Та... как се разкрих. Просто на една от по-масовите срещи на редовната ми компания от приятели, с които бяхме седнали в градината на любимия ни ресторант, ей така помежду другото заявих, че съм бисексуален и си продължихме обсъждането на започнатата тема. По едно време настана мълчание - явно въпреки алкохола бяха загрели какво им бях казал току-що. Но аз се държах сякаш не ми пука какво мислят и много бързо ме приеха. Пък и аз им казах, че нито съм прокажен, нито пък са в опасност, защото всичките до един са много мъжествени и съответно не са мой тип. От това явно им олекна и оттогава дори се опитват да разберат точно какъв е моят тип и ми намират всякакви момчета, с които да ме "сватосат". Все питат "този харесва ли ти", "онзи харесва ли ти". И аз всеки път им казвам, че харесвам такива момчета, които са толкова женствени, че можеш да ги сбъркаш с момичета. Постепенно ми разбраха вкуса и сега по-рядко ми "изпращат предложения". :)
    Но пък да видите каква агресия се появява от тяхна страна, ако някой хомофоб се обади и се засили в моята посока. Няколко поредни пъти отървавам един и същ хомофоб в Южния парк от разцепен череп, защото един от компанията винаги си носи я железен бокс с него, я друго тежкотоварно оръжие. Не обичам да се бия и побоищата и всъщност затова го отървавам. Е, ако няма накъде ще го оставя да си носи последствията, но ако боят може да бъде избегнат - най-добре.
    Та такова беше моето разкриване, но след 15 годишно премълчаване - не само онлайн премълчаване, но и офлайн такова. Във всеки случай за тези 15 години разбрах кои са хората, които мога да нарека приятели.

    Отговори на Yohio_Lover
    Това беше полезно! Маркирай
  • При мене баба ми научи първа. Тя разтребвала стаята, в която бях спал и намерила едни старички списания, дето ги бях купил от един пункт за вторични на килограм. Японски, с изключително брутално съдържание, издадени между 1983 и 1992... Все гей-списания. И след седмица отивам да я видя бабата и оная пита:
    - А бе, Миленчо, баба, тия книги твойти ли са!? Чи ни мога им разбра от писмото, мамичката им и букви - дребни като въшки!
    И след малко добавя:
    - Видох ги, внуко, тез картинки там.... Ти по мъже ли си падаш или?
    И аз:
    - Ми по мъжко....
    И тя:
    - Няма нищо, ма да знайш, че тряа са пазиш да не та набият тука фашистчетата! :D

    -------

    Леля ми разбра съвсем случайно. Някой ѝ казал, че в училище съм си лъскал с един авер, дето после ми се из**а на главата (преносно де) и ме вика у тях. Слага ме на стол, масата отрупана с манджи, а тя пияна като кирка.
    - Ти мен уважауш ли ма!?
    И аз:
    - Да ве, ти си ми любимата леля, как инак!?
    И тя:
    - Казаха ми, че с Петърчо на Мина Кучката внука си правил някви серсемлици нещо... Какви, я си кажи?
    Разказах ѝ, защото от разни друсани и шорани най ме е страх, и тя:
    - Да знайш, че зле ще свършиш! Ама майната му на всичко, ако си щастлив.... Е*и им майката на другите кой ко рекъл, кой къв акъл има, с когото си, да се обичате! И аз та обичам, въпреки че си такъв глупак!

    Има няколко приятелчета, освен моя дивак, дето знаят, ама те също са Периферия - бедни, никой вер-селям не им пуща.... Та, нямат и на кого да ме издадат, ако поискат :D

    Отговори на raver22
    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    Yohio_Lover
    Коментар

    Страхотна баба имаш, ей! :D Направо си късметлия, ша знайш. Не всички (да не кажа "почти никой") от нейното поколение са толкова толерантни.

    А въпросните аверчета дори и да те издадат - какво ти пука? Все още не е престъпление да си гей. :)

    • Не е престъпление, но те прави доста атрактивен за всякакви нацистчета и патриотстващи психари и полуидиоти..... Още повече, имаше един, дето ме въртеше и тормозеше с едни снимки, след като бяхме спали заедно, та с един много див авер от Девня, викат му Мацата, му подпалихме апартамента във Варна, като телефона с компроматите изгоря безвъзвратно.
      Идеята за палежа, разбира се, беше на Мацата.... :D

      Това беше полезно! Маркирай
    • Default-avatar

      Отмени

      Скорошно участие по следните теми:

      Yohio_Lover
      Коментар

      Хаха, ми като е тъп да не си направи бекъп на инфото на телефона, ще изгорят. Т'ва ако бях аз (примерно, де, не че бих изнудвал някого така; само в много изключителен случай) щях да си направя бекъп на 5-6 места, които по принцип си правя на по-важния софтуер, вкл. и на браузъра и щеше да ти се наложи да обиколиш САЩ да палиш сървърите един по един. :P

      А относно нацистчетата, скинчетата и другите индивиди трябва да ти кажа, че дали ще излезеш сух ненасинен от ситуацията зависи изцяло от това как се държиш и как говориш с тях. Щом успях да се справя с група скинари, значи всичко отново опира до така любимата ми човешка психология, с която хвърлям неприятната истина в лицето на хомофобите. Имам доста опит с това и мога много да ти обяснявам, но ще стане много дълго и ще се отклоним от темата.
      Нова тема тук не мога да пусна, но май ще взема да направя един блог, където да споделя опита си с такива индивиди и как съм се разминал с боя.

      Това беше полезно! Маркирай
    Това беше полезно! Маркирай
  • Default-avatar

    Отмени

    Скорошно участие по следните теми:

    RaqLuck
    Опит

    При мен беше като цяло много спокойно. Осъзнах се още на дванадесет години. Беше ми леко шашаво в началото, но по скоро го приех лестно. Когато станах на 14 реших, че ми омръзна да стоя в килера... Тършувах известно време из различни сайтове за информация и въобще за да се опозная( ако може така да се изразя)... та някъде лятото, привиках майка ми в стаята си, като и казах че има нещо важно за което искам да поговорим. Мама дойде, седнахме на леглото ми и аз полека почнах да разказвам.
    На първо време тя беше леко шашната попита ме поне три пъти дали не мисля че всичко това е фаза, но аз си знаех и и обясних, че не е.
    – значи да не очаквам внуци от теб? – това си остава любимата ми реплика от тогава... при което аз и обясних че не е задължително, в края на краищата съм момиче и мога да забременея ако искам...
    Около седмица нещата бяха леко неловки, но скоро мама свикна... За жалост тати все още не знае, но той не е сред хората които биха приели това така добре... Извън него съм си изцяло отворена за всички. Попадала съм и на хомофоби, но и на много хора които ме подкрепят... Дори класът ми, а сме 22 момичета, без момчета :D

    Отговори на RaqLuck
    Това беше полезно! Маркирай
  • 25-34_f_w_h3_f3

    Отмени

    T_A_T_Y_FENKA
    Коментар

    Здравейте :)

    На 27 съм и от 15 години съм си открита лесбийка :D
    Ето я и моята история; Още в момента, в който разбрах каква всъщност съм събрах най-близките си приятели ( 2 момчета и 1 момиче ) и им казах. Нямах никакви проблеми с тях, приеха всичко нормално, подкрепяха ме, пазеха "малката ми тайна", изслушваха любовните ми терзания и доколкото можеха ми помагаха. Но както всички знаем идва и "приятният" разговор с родителите. При мен беше кошмарен тъй като майка ми не научи от мен, а след като няколко нейни "приятелки" вече и бяха казали, че са ме виждали с момиче хваната за ръка дойде и "слънчевия" ден, в който тя самата ме видя да се прегръщам и целувам с едно момиче! Понеже ме е отгледала сама първоначално се самообвиняваше, че се е провалила като родител, след това и бяха виновни съседите ми, с които отраснах ( 12 момчета и 1 момиче освен мен ) и не на последно място всичко опря до това, че мразя баща си и затова съм такава. Всичко това с обвиненията се случи в рамките на 3 часа, през които тя плака, крещя, плака, крещя, хвърля и тръшка всичко, което и беше под ръка и така ... След като се опитах да обясня, че нищо от горе изброените не е причини за избора ми последва нова порция истерия и така няколко пъти за още 3 часа ... Най-накрая и казах, че след като винаги ми е казвала, че иска да съм щастлива трябва да приеме, че това е моето щастие. Не ми говори 2 месеца и ме остави без джобни за училище, но въпреки това аз не се пречупих и не си и помислих да играя театър, че съм се "оправила", "излекувала" или там кой какъвто етикет му слага! Отстоявам си моето и до ден днешен, когато стане въпрос за това гледаме да прекратим темата набързо, за да не си разваляме отношенията. Все още не го е приела не вярвам и че ще се случи някога, но тайничко се надявам :)
    Останалата част от роднините ми научи с времето повечето ми се сърдиха известно време, но след това забравиха дори за какво са ми били сърдити :D Единствено леля ми, когато разбра ме подкрепи ( "въпреки, че не ме кефят тея хора и работи" както ми каза тя тогава ) застана зад гърба ми и дори се кара с майка и баба да ме оставят на мира ако искат след време да съм до тях, когато имат нужда!

    Ами това е накратко :)

    Отговори на T_A_T_Y_FENKA
    Това беше полезно! Маркирай

Зала на славата